Голяма болка къта футболист №1 на България за 2019 г. Димитър Илиев още от юноша. През 2004 г., само на 16 години, Митко е бил близо трансфер от „Локомотив” (Пловдив) в школата на английския „Челси”, който наскоро е оглавен от руския олигарх Роман Абрамович, пише Уикенд.
Тогавашният собственик на „Локото” – висаджийският бос Георги Илиев, обаче иска прекалено много пари за едва 16-годишния нападател. Твърди се, че Главния си е направил устата за 1 млн. британски лири. Така лакомията му отказва лондонския клуб от сделката и за негово съжаление Митко Илиев остава на „Лаута”.
По онова време всички в „Локомотив” са с вирнати до небето носове, тъй като отборът тъкмо е вдигнал първата си шампионска титла. Илиев прави дебют в мъжкия футбол, а с изявите си в юношеския национален отбор впечатлява разузнавачите на „Челси”, чийто мениджър вече е Жозе Моуриньо.
Година по-рано младият футболист вече се е пробвал на Острова в школата на „Саутхямтън”, заедно с вратаря Ники Михайлов, но и двамата не успяват. Този път в „Челси” Илиев се представя по-силно и треньорът на тима до 17 г. го одобрява. За това потвърждава и тогавашният му агент Джон Ингълс, бившият шотландски защитник на „Левски”. На „Лаута” по факса пристига оферта за талантливия нападател. Каква сума предлагат англичаните така и не става ясно, но Георги Илиев и дясната му ръка Емил Наков решават да контрират с искане за 1 млн. лири. Макар и със собственик милиардер като Роман Абрамович, „Челси” отказва да плати толкова голяма цена за младока. Дори не се стига до пазарлъци, а Митко Илиев пие една студена вода и продължава с черно-бялата фланелка. „Спокойно, момче, след няколко години ще те продадем за три пъти повече пари”, утешавали го шефовете на клуба.
Година по-късно обаче всичко за „Локомотив” се обръща с главата надолу, след като собственикът Георги Илиев е застрелян. Финансовата стабилност рухва, а шампионският отбор започва да се разпада. Стига се дотам, че само на 20 години Димитър Илиев става капитан на „Локото”. По-късно идва трансферът му в ЦСКА, от където нападателят се надява след време все пак да пробие в чужбина. По онова време обаче на „Армията” цари пълен батак, треньорите се сменят като носни кърпи и нападателят изобщо не получава шанс да се наложи. След два сносни сезона с екипа на „Локомотив” (София) Илиев все пак излиза в чужбина. В Полша играе четири години за „Висла” (Плоцк) и „Подбескидзе”, преди да се завърне в родния „Локомотив” (Пд) и да спечели Купата на България миналата пролет. Именно трофеят и силните игри в първенството му донесоха наградата за най-добър футболист на България. С приза Илиев влиза в историята като първият избран за №1, който няма мачове за националния отбор.
