Ultimate magazine theme for WordPress.

Джизъса се изповяда: Манекен съм при жена ми – Русата Златка

0

Като дете заради новите ми бутонки цялото семейство ядяхме сух хляб цяла седмица, разкри халфът в интервю за руска медия

Българският халф Благой Георгиев – Джизъса отдаде 8 от футболните си години на руския шампионат, в който игра за 4 отбора и завърши кариерата си в края на 2017 г. В интервю за Sportbox.ru той разказа за причините за неочаквания край на кариерата си, обясни защо през 2016 г. в “Рубин” всичко е било лошо, а също така говори и за целта в живота си в близко бъдеще.

– След завършване на кариерата си в края на 2017 г. не дадохте нито едно интервю на руските медии. Защо мълчеше Благо Георгиев?

– Веднага след като обявих, че приключвам, не исках да разговарям с никого, тъй като и аз самият не разбирах как се случи всичко. Едва наскоро успях да се откъсна от преживяното тогава. 20 г. всеки ден бях правил едно и също нещо и изведнъж то изчезна. Беше ми много тежко. Даже правех опити да се върна във футбола. Така че макар и да бях решил, че приключвам кариерата си, до края не бях уверен, че това наистина е финалът.

И досега има моменти, в които ми става тъжно, спомняйки се за времето на терена. Въпреки че вече приех новия си начин на живот.

– Какви бяха опитите ви за връщане във футбола?

– Имаше няколко. Последния път преди половин година бях в контакт с няколко отбора заради евентуално връщане на терена. Имах предложения от втора руска дивизия. Останалите варианти бяха на същото ниво. Помислих си, че ако се завръщам във футбола, трябва да е в нещо повече от ІІ лига.

– След година и половина извън футбола…

– Аз така и не съм преставал да тренирам. Всеки ден съм във фитнес залата, старая се често да играя футбол. Намирам се в отлична форма. Не се уморявам да работя. Освен това е трудно изведнъж да се откажеш от натоварванията. За съжаление, не успях да се договоря с въпросните клубове. Това беше последната капка, след която разбрах, че е време да се заема с нови планове. Сега ме занимават други мисли, други идеи. Излязох от онази ситуация.

– С какво се занимавахте 2 г.?

– В момента има две неща, с които се занимавам. Първото е – агент на футболисти. Второто – интернет магазинът за дрехи на жена ми. Въпреки че и двете неща за мен са само хоби. Помагам на жена си (Златка Райкова, Русата Златка, б.ред.) в качеството си на модел и лице на бранда. При агентството има момчета, които работят ежедневно, а аз се изявявам като консултант и инвеститор. Работим повече с чуждестранни футболисти, в това число и с руски. Продадохме вече няколко играчи, въпреки че отскоро са на пазара. Хубаво е, че по време на кариерата си създадох добри контакти.

– Няма ли перспективни българи?

– Има, разбира се. Много от тях си сътрудничат с други агенти. При нас има добри момчета, които обаче още са млади, както нашият бизнес. Трябва време, за да се развием всички.

– Защо в онлайн магазина на жена ви няма рускоезична версия?

– Ще я питам! Може би ще се замисли над този въпрос.

– Съдейки по вашия инстаграм профил, сте се отдали на модния бизнес.

– Да, може би така изглежда. Но това е погрешно впечатление. Помагам с името си за популяризирането на бизнеса на жена ми, но за всичко отговаря тя. За мен винаги на първо място е футболът. Сега имам глобална цел и се надявам тя да се превърне във факт през лятото. Искам да закупя футболен клуб. Не ме питайте даже от коя страна ще е. Ще узнаете всичко от официалните новини. Засега е рано да се говори конкретно.

– На практика във всяко ваше интервю говорихте за приятеля си Рамзан Кадиров. Сега може ли да му се обадите, или да му пишете?

– Ако Рамзан Ахматович някога влезе в нашия сайт, ще му подаря всичко, което иска. След престоя ми в “Терек” ние, разбира се, сме общували малко. Но и досега съм уверен, че ако ми са налага, мога да му се обадя по всяко време. Пазя номера му. Но просто да му напиша “как са нещата”, ми е неудобно. Затова и отдавна не сме разговаряли.

– През 2018 г. стана ясно, че ФИФА има подозрения за допинг към 19 футболисти, които са играли в руската Висша лига от 2012 до 2013 г. Вие бяхте сред тях. Как приехте това?

– Посмях се с приятели. В живота си никога не съм пробвал цигари и алкохол. Какво да говорим за наркотици и допинг. Забранените вещества за мен са табу. Навярно това бе поредният удар по руския спорт. Защо попаднах в този списък? Не знам, може би случайно.

– През 2018 г. престана да съществува “Амкар”, за който играхте 2 г. Чухте ли за това?

– Разбира се. Следя какво се случва с всички руски отбори, в които съм бил. Освен това в “Амкар” играха доста българи и затова нашата преса също обърна внимание на събитието. На първо място ми е тъжно за феновете, които загубиха родния си клуб. Престоят ми в “Амкар” бе страхотен. Но, за съжаление, не е тайна, че клубът винаги имаше проблеми с парите. Заплатите се забавяха по няколко месеца. Така че можеше да се очаква подобен край на “Амкар”. Не се учудих.

– Да поговорим да периода ви в “Оренбург”. Съдейки от ваше интервю по-рано през 2017 г., нищо не предвещаваше, че в края на годината ще разтрогнете контракта си и ще окачите бутонките на пирона.

– Нямах намерение да приключвам кариерата си, иначе защо щях да подписвам нов договор с “Оренбург” за още 2 г. За съжаление, изпаднахме от Висшата лига. Разбирах, че ІІ лига не е моето нещо. Имах предложения от Висшата лига, но в Оренбург се сдобих с много приятели, феновете се отнасяха добре с мен. Освен това клубът ми предложи дългосрочен договор. Значи държеше на мен. Затова и реших да преподпиша. Това бе въпрос на чест. Нямаше и намек, че след 3 месеца ще завърша кариерата си. Както и предполагах, в ІІ лига не ми беше леко.

Не можех да се приспособя към играта там – много единоборства, борба, сблъсъци, но малко футбол. В резултат на това се появиха контузии. Не се чувствах в свои води. Освен това ми се случиха някои неща в личния живот, за които не желая да говоря. Навярно и те повлияха в голяма степен на решението ми да спра. Те пречеха на футбола, футболът пречеше на тях. Всичко това се струпа и изведнъж изпуших. Сега разбирам, че решението ми да завърша кариерата си е било импулсивно, емоционално и нелогично. Съжалявах след това за него. Сам даже не разбрах в кой момент казах: “Стига!”.

– Защо не съобщихте за спирането на кариерата си? Или казахте нещо?

– Защото в състоянието, в което се намирах заради лични проблеми, реално мислех, че идва краят на всичко. Сега всичко е наред, слава Богу.

– Кой инициира разтрогването на договора?

– Предложих това да стане без да ми се изплаща компенсация. Клубът се съгласи.

– Никога ли не сте имали за цел да отидете в топклуб от Москва?

– Ако съм имал такава, щеше да се осъществи, защото интерес имаше.

– Защо изиграхте последния си мач за националния отбор на България през 2011 г.?

– Историята прилича на тази от “Рубин”. Дойде временен треньор (Михаил Мадански – б.р.). Събра опитните футболисти. Обяви, че около нас ще гради отбора. След тренировката отново ни събра и каза: “Извинявайте, но няма да разчитам на вас в титулярния състав. Искам вие да сте нещо като наставници на младите играчи.” Идеше ми да го пратя по дяволите веднага, но възпитанието не ми позволи. Час по-рано той бе на едно мнение, а след 60 мин то коренно се промени. Това означаваше само едно – ръководството е дало насока на треньора какво да прави, но той иска да направи точно обратното.

– Може би е видял как тренирате и е променил решението си?

– Тренировката бе възстановителна. Едва ли от нея можеш да си направиш някакви изводи.

– Не сте ли искали да се върнете в националния тим?

– Обаждаха ми се, но вече бях казал “не”. Не искам както някои първо да кажа нещо, после второ, после трето. Разбира се, винаги ще съжалявам, че не играх по-дълго за националния. Но човек трябва да държи на думата си. Смятам, че постъпих правилно в онази ситуация.

– Така и не се завърнахте в Европа. Защо?

– В началото, както вече съм казвал, отидох в Русия да изкарвам пари. Също под влияние на стереотипа. После имах обаждания от Германия, Италия. Но вече бях свикнал със страната, манталитета. Харесваше ми животът в Русия. След “Терек” започнах да се замислям, че няма смисъл да се връщам в Европа, ако получа добро предложение в Русия. Вече в “Амкар” разбрах, че искам да завърша кариерата си в страната ви.

– Израснали сте в бедно семейство. Родителите ви са правели жертви за вас. Баща ви доволен ли е от кариерата ви?

– И досега има бучка в гърлото ми, когато си спомням детството си. Представете си, всички ядяхме хляб една седмица, защото баща ми ми купи нови бутонки.

Те струваха доста. Трябваше да се избира между храната и моите футболни обувки. Наистина е трудно да се оценят подобаващо усилията на моите родители. Честно казано, не знам дали баща ми е доволен от кариерата ми. Никога не сме разговаряли с него за това.

– Страдали ли сте от богати деца в школата?

– Директно не, но приятелите ми, които като мен бяха от бедни семейства, често не попадаха в отбора. Както разбирате, спортният принцип нямаше нищо общо с това. Естествено, бяхме ядосани и имахме негативно отношение към богатите. Все още виждам такива деца във футболните училища. Това е ужасно! Те вредят както на себе си, така и на другите момчета. По-талантливите не играят, а няма как да пробиеш, само защото си богат. Виновни са обаче родителите или по-скоро егото им. Това е голям проблем в България. Мисля, че в Русия е подобна ситуацията, щом ме питате.

– Вярващ човек сте. Наричали ли сте се грешен? Какво сте поправили у себе си в хода на живота?

– Станах по-спокоен, не се завирам никъде, не търся приключения. Детето и жена ми са с мен през цялото време. Спрял съм се вече.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече