Джизъса се изповяда: Манекен съм при жена ми – Русата Златка
Като дете заради новите ми бутонки цялото семейство ядяхме сух хляб цяла седмица, разкри халфът в интервю за руска медия
Българският халф Благой Георгиев – Джизъса отдаде 8 от футболните си години на руския шампионат, в който игра за 4 отбора и завърши кариерата си в края на 2017 г. В интервю за Sportbox.ru той разказа за причините за неочаквания край на кариерата си, обясни защо през 2016 г. в “Рубин” всичко е било лошо, а също така говори и за целта в живота си в близко бъдеще.
– След завършване на кариерата си в края на 2017 г. не дадохте нито едно интервю на руските медии. Защо мълчеше Благо Георгиев?
– Веднага след като обявих, че приключвам, не исках да разговарям с никого, тъй като и аз самият не разбирах как се случи всичко. Едва наскоро успях да се откъсна от преживяното тогава. 20 г. всеки ден бях правил едно и също нещо и изведнъж то изчезна. Беше ми много тежко. Даже правех опити да се върна във футбола. Така че макар и да бях решил, че приключвам кариерата си, до края не бях уверен, че това наистина е финалът.
И досега има моменти, в които ми става тъжно, спомняйки се за времето на терена. Въпреки че вече приех новия си начин на живот.
– Какви бяха опитите ви за връщане във футбола?
– Имаше няколко. Последния път преди половин година бях в контакт с няколко отбора заради евентуално връщане на терена. Имах предложения от втора руска дивизия. Останалите варианти бяха на същото ниво. Помислих си, че ако се завръщам във футбола, трябва да е в нещо повече от ІІ лига.
– След година и половина извън футбола…
– Аз така и не съм преставал да тренирам. Всеки ден съм във фитнес залата, старая се често да играя футбол. Намирам се в отлична форма. Не се уморявам да работя. Освен това е трудно изведнъж да се откажеш от натоварванията. За съжаление, не успях да се договоря с въпросните клубове. Това беше последната капка, след която разбрах, че е време да се заема с нови планове. Сега ме занимават други мисли, други идеи. Излязох от онази ситуация.
– С какво се занимавахте 2 г.?
– В момента има две неща, с които се занимавам. Първото е – агент на футболисти. Второто – интернет магазинът за дрехи на жена ми. Въпреки че и двете неща за мен са само хоби. Помагам на жена си (Златка Райкова, Русата Златка, б.ред.) в качеството си на модел и лице на бранда. При агентството има момчета, които работят ежедневно, а аз се изявявам като консултант и инвеститор. Работим повече с чуждестранни футболисти, в това число и с руски. Продадохме вече няколко играчи, въпреки че отскоро са на пазара. Хубаво е, че по време на кариерата си създадох добри контакти.
– Няма ли перспективни българи?
– Има, разбира се. Много от тях си сътрудничат с други агенти. При нас има добри момчета, които обаче още са млади, както нашият бизнес. Трябва време, за да се развием всички.
– Защо в онлайн магазина на жена ви няма рускоезична версия?
– Ще я питам! Може би ще се замисли над този въпрос.
– Съдейки по вашия инстаграм профил, сте се отдали на модния бизнес.
– Да, може би така изглежда. Но това е погрешно впечатление. Помагам с името си за популяризирането на бизнеса на жена ми, но за всичко отговаря тя. За мен винаги на първо място е футболът. Сега имам глобална цел и се надявам тя да се превърне във факт през лятото. Искам да закупя футболен клуб. Не ме питайте даже от коя страна ще е. Ще узнаете всичко от официалните новини. Засега е рано да се говори конкретно.
– На практика във всяко ваше интервю говорихте за приятеля си Рамзан Кадиров. Сега може ли да му се обадите, или да му пишете?
– Ако Рамзан Ахматович някога влезе в нашия сайт, ще му подаря всичко, което иска. След престоя ми в “Терек” ние, разбира се, сме общували малко. Но и досега съм уверен, че ако ми са налага, мога да му се обадя по всяко време. Пазя номера му. Но просто да му напиша “как са нещата”, ми е неудобно. Затова и отдавна не сме разговаряли.
– През 2018 г. стана ясно, че ФИФА има подозрения за допинг към 19 футболисти, които са играли в руската Висша лига от 2012 до 2013 г. Вие бяхте сред тях. Как приехте това?
– Посмях се с приятели. В живота си никога не съм пробвал цигари и алкохол. Какво да говорим за наркотици и допинг. Забранените вещества за мен са табу. Навярно това бе поредният удар по руския спорт. Защо попаднах в този списък? Не знам, може би случайно.
– През 2018 г. престана да съществува “Амкар”, за който играхте 2 г. Чухте ли за това?
– Разбира се. Следя какво се случва с всички руски отбори, в които съм бил. Освен това в “Амкар” играха доста българи и затова нашата преса също обърна внимание на събитието. На първо място ми е тъжно за феновете, които загубиха родния си клуб. Престоят ми в “Амкар” бе страхотен. Но, за съжаление, не е тайна, че клубът винаги имаше проблеми с парите. Заплатите се забавяха по няколко месеца. Така че можеше да се очаква подобен край на “Амкар”. Не се учудих.
– Да поговорим да периода ви в “Оренбург”. Съдейки от ваше интервю по-рано през 2017 г., нищо не предвещаваше, че в края на годината ще разтрогнете контракта си и ще окачите бутонките на пирона.
– Нямах намерение да приключвам кариерата си, иначе защо щях да подписвам нов договор с “Оренбург” за още 2 г. За съжаление, изпаднахме от Висшата лига. Разбирах, че ІІ лига не е моето нещо. Имах предложения от Висшата лига, но в Оренбург се сдобих с много приятели, феновете се отнасяха добре с мен. Освен това клубът ми предложи дългосрочен договор. Значи държеше на мен. Затова и реших да преподпиша. Това бе въпрос на чест. Нямаше и намек, че след 3 месеца ще завърша кариерата си. Както и предполагах, в ІІ лига не ми беше леко.
Не можех да се приспособя към играта там – много единоборства, борба, сблъсъци, но малко футбол. В резултат на това се появиха контузии. Не се чувствах в свои води. Освен това ми се случиха някои неща в личния живот, за които не желая да говоря. Навярно и те повлияха в голяма степен на решението ми да спра. Те пречеха на футбола, футболът пречеше на тях. Всичко това се струпа и изведнъж изпуших. Сега разбирам, че решението ми да завърша кариерата си е било импулсивно, емоционално и нелогично. Съжалявах след това за него. Сам даже не разбрах в кой момент казах: “Стига!”.
– Защо не съобщихте за спирането на кариерата си? Или казахте нещо?
– Защото в състоянието, в което се намирах заради лични проблеми, реално мислех, че идва краят на всичко. Сега всичко е наред, слава Богу.
– Кой инициира разтрогването на договора?
– Предложих това да стане без да ми се изплаща компенсация. Клубът се съгласи.
– Никога ли не сте имали за цел да отидете в топклуб от Москва?
– Ако съм имал такава, щеше да се осъществи, защото интерес имаше.
– Защо изиграхте последния си мач за националния отбор на България през 2011 г.?
– Историята прилича на тази от “Рубин”. Дойде временен треньор (Михаил Мадански – б.р.). Събра опитните футболисти. Обяви, че около нас ще гради отбора. След тренировката отново ни събра и каза: “Извинявайте, но няма да разчитам на вас в титулярния състав. Искам вие да сте нещо като наставници на младите играчи.” Идеше ми да го пратя по дяволите веднага, но възпитанието не ми позволи. Час по-рано той бе на едно мнение, а след 60 мин то коренно се промени. Това означаваше само едно – ръководството е дало насока на треньора какво да прави, но той иска да направи точно обратното.
– Може би е видял как тренирате и е променил решението си?
– Тренировката бе възстановителна. Едва ли от нея можеш да си направиш някакви изводи.
– Не сте ли искали да се върнете в националния тим?
– Обаждаха ми се, но вече бях казал “не”. Не искам както някои първо да кажа нещо, после второ, после трето. Разбира се, винаги ще съжалявам, че не играх по-дълго за националния. Но човек трябва да държи на думата си. Смятам, че постъпих правилно в онази ситуация.
– Така и не се завърнахте в Европа. Защо?
– В началото, както вече съм казвал, отидох в Русия да изкарвам пари. Също под влияние на стереотипа. После имах обаждания от Германия, Италия. Но вече бях свикнал със страната, манталитета. Харесваше ми животът в Русия. След “Терек” започнах да се замислям, че няма смисъл да се връщам в Европа, ако получа добро предложение в Русия. Вече в “Амкар” разбрах, че искам да завърша кариерата си в страната ви.
– Израснали сте в бедно семейство. Родителите ви са правели жертви за вас. Баща ви доволен ли е от кариерата ви?
– И досега има бучка в гърлото ми, когато си спомням детството си. Представете си, всички ядяхме хляб една седмица, защото баща ми ми купи нови бутонки.
Те струваха доста. Трябваше да се избира между храната и моите футболни обувки. Наистина е трудно да се оценят подобаващо усилията на моите родители. Честно казано, не знам дали баща ми е доволен от кариерата ми. Никога не сме разговаряли с него за това.
– Страдали ли сте от богати деца в школата?
– Директно не, но приятелите ми, които като мен бяха от бедни семейства, често не попадаха в отбора. Както разбирате, спортният принцип нямаше нищо общо с това. Естествено, бяхме ядосани и имахме негативно отношение към богатите. Все още виждам такива деца във футболните училища. Това е ужасно! Те вредят както на себе си, така и на другите момчета. По-талантливите не играят, а няма как да пробиеш, само защото си богат. Виновни са обаче родителите или по-скоро егото им. Това е голям проблем в България. Мисля, че в Русия е подобна ситуацията, щом ме питате.
– Вярващ човек сте. Наричали ли сте се грешен? Какво сте поправили у себе си в хода на живота?
– Станах по-спокоен, не се завирам никъде, не търся приключения. Детето и жена ми са с мен през цялото време. Спрял съм се вече.
