Две седмици след смъртта на Атанас Скатов се завихря ожесточен бой за парите от застраховката на загиналия алпинист, узна Zasada.
Кой е отговорен за кончината на сливналията и какво обезщетение се полага на близките му остава мистерия, тъй като все още няма безспорни доказателства относно причината за фаталното падане на алпиниста под върха К2 (8611 м). Сливналията загина на 5 февруари след неуспешен опит да изкачи втория по височина връх в света, а от разминаванията във версиите за смъртта му все повече мирише на игра за пари.
От едната страна са семейството и близките на Атанас Скатов, които могат да претендират за евентуално обезщетение. От другата – фирмата организатор на изкачването „Севън Съмитс Тракс”, която има изгода инцидентът да излезе нещастен случай и да не носи отговорност. При доказана вина от нейна страна обаче трябва да плати обезщетение. По средата пък се явява застрахователя, който може да съди организатора. При застраховката вече зависи най-вече какво е подписал Скатов по договор. Навярно единственият човек наясно с това е неговата приятелка Шени Бензеш, адвокат от Пловдив.
Всичко опира до причината за падането на Скатов, което се случва на 7200 м под К2. На хартия вече има такава – според официалния смъртен акт става дума за скъсване на осигурително въже.
Документът обаче е издаден от пакистанските власти и е подписан от пакистанска фирма, конкурент на непалската „Севън Съмитс Тракс”, с която Скатов е бил ангажиран. На практика се получава конфликт на интереси между организаторите, които явно разчистват свои сметки на гърба на загиналия алпинист.
За скъсано въже няма потвърждение нито от шерпа на алпиниста, нито от който и да друг участник в експедицията. Дори се твърди, че след падането на Скатов по него са слизали други алпинисти. Затова се допуска версията Скатов да е допуснал грешка – не се е осигурил добре и е паднал в пропастта. Както „Уикенд” вече писа, изначалната грешка на сливналията е била, че е тръгнал да слиза от лагер 3 и без пикели.
Това са вид ледокопи, използвани в алпинизма за катерене, придвижване и осигуровка по ледени и снежни наклони. Именно пикелът служи за задържане при евентуално пропадане, но Скатов е бил само с щеки.
Какво точно се е случило е много трудно да се докаже, твърдят колеги алпинисти на загиналия. При подобни комерсиални експедииции има честа практика шерпите, работещи за фирмата организатор, да потулват евентуални доказателства за нейна вина. Така дори наистина да е имало проблем с осигурително въже, след това обикновено шерпите минават и укрепват парапета. Само че конкуретните фирми са наясно с тези мурафети и се опитват да натопят организатора по всякакъв начин. Именно затова под смъртния акт на Скатов стои подпис на пакистанска фирма, а не на „Севън Съмитс Тракс”. В добавка се раздухват подробности около експедицията в ущърб на организатора. Оказа се, че палатките не са били достатъчен брой за всички алпинисти. В нощта преди трагедията Скатов и гръцкият алпинист Антонио Сикарис са спали на открито при температура минус 40 градуса понеже нямало места в палатките. Мислели, че ще умрат. Затова и се отказали да щурмуват върха.
Всички тези драми и интриги идват от факта, че това изкачване на К2 е чисто и просто комерсиална експедиция, а не класически алпинизъм. С други думи – вид екстремен туризъм, при който плащаш пари, за да те водят към върха и да ти осигуряват кислород. Твърди се, че Скатов е платил между 80 и 100 хиляди долара на „Севън Съмитс Тракс” за организацията по изкачването. За капак по време на катеренето шерпите изведнъж надули цената бутилка кислород от 200 на 400 долара. Подобни неща не се случват в класическия алпинизъм, където катерачите не използват допълнително кислород и правят всичко самостоятелно, без помощ от шерпи.
