Защо посягат на рекорда на Стефка? Шведски журналист поднови атаките срещу българката
Световният рекорд на Стефка Костадинова за пореден път стана обект на атаки. Този път шведският спортен журналист и известен гей Патрик Еквал изкара, че българката е щяла да гръмне от допинг на световното в Рим през 1987 г., когато прелетя на 209 см във високия скок – постижение, което не е подобрено и до днес. Без да му мигне окото, Еквал си позволи да отправи шокиращо обвинение към Стефка при участието му в телевизионното състезание „Muren”. В ефира на шведската SVT той сипе клевети, че българката е била „натъпкана с допинг”.
Още в студиото друг от присъстващите – бившия министър на правосъдието Томас Бодстрьом, го предупреждава, че за тези думи може да го вкарат в съда. Наглецът обаче продължава:
„Пак ви казвам, тя беше натъпкана с допинг“.
Потресени наши сънародници, живеещи в Швеция, веднага информираха българската страна за скандала. А самата Стефка заплаши устатия швед, че ще се видят в съда. И сезира посолството ни в Стокхолм, пише „Уикенд“.
55-годишният Патрик Еквал е известно име – репортер и коментатор с опит в леката атлетика. Дете на разведени родители, живее с майка си в град Ландскрона и не крие сексуалната си ориентация към мъже. Водил е и тв-предаването „Футболна Европа“, има книга за бившия национал Мартин Далин. Голямата му любимка в атлетиката е шведската скачачка Кайша Берквист, тя държи световния рекорд в зала от 208 см. А на открито има 206 см, с три по-малко от Стефка. Повече от ясно е, че
Еквал завижда на постижението на българката
Но всъщност шведът далеч не е първият, който атакува Стефка Костадинова и други уважавани атлети от миналото. Още преди няколко години се чуха призиви, че „брадати рекорди“ като нейния трябва да бъдат отменени. Аргументът беше, че през 80-те и 90-те години допинг-контролът не бил на днешното равнище. И затова било време да пратят въпросните постижения в нафталина. Черният списък включваше още рекорди като този на Майк Пауъл в дългия скок – 8,95 м (1991), на Джонатан Едуардс в тройния – 18,29 м (1995), бяганията на 100 и 200 м на Флорънс Грифит Джойнър (1988) и др.
И тогава
атаката отново дойде от Скандинавието,
в нейната основа беше норвежкият президент на европейската централа по лека атлетика ЕАА Свен Арне Хансен. Нищо, че летвата на Стефкиния скок например стои на най-видно място – пред входа на музея на Международния олимпийски комитет в Лозана.
Истината е, че в днешната лека атлетика има общо 94 световни рекорда в състезанията на открито, колкото са общо дисциплините при мъжете и жените. От тях цели 26 датират отпреди 1996 г. и са трън в очите на спонсорите, които искат рекордите да падат през година-две. При мъжете става въпрос за 11 рекорда, други 15 са при дамите. И ако всичко това бъде анулирано, леката атлетика ще се окаже с 26 вакантни рекорда за подобряване. Това ще повиши интереса на зрителите, телевизиите, спонсорите и рекламодателите, и ще влязат повече пари. Но
днешните състезатели не са така добре подготвени
Теорията за „брадатите рекорди“, които нямат подобряване, рухна още преди време, и то с друга българка – Йорданка Донкова. Нейното световно постижение от турнира „Самарско знаме“ на 100 м с препятствия в Стара Загора от 1988 г. престоя цели 28 години на върха. Наричаха рекорда „булгароиден“ и клеветяха, че бил поставен с шашма в измервателната уредба или с допинг. Точно когато всякакви капацитети тръбяха, че няма кой да го бие, на 22 юли 2016 г. американката Кендра Харисън счупи с една стотна рекорда на Данчето на „Гран при“ в Лондон.
Същото стана и с рекорда на Майкъл Джонсън в бягането на 400 м. Него го брояха за вечен, поставен от „най-бързия мъж в света”, способен
да развие скорост над 37 км/ч само с краката си
Само че на олимпиадата в Рио през 2016 г. южноафриканецът Вайде ван Ниекерк му би постижението.
Факт е, че някои бягания от 80-те години като например тези на Марита Кох от ГДР или на чехкинята Ярмила Кратохвилова наистина намирисват на допинг. Днес те не могат да бъдат доближени, камо ли подобрени. Но има достатъчно други върхови постижения на спортисти от САЩ и Западна Европа, които са вън от съмнение. А и от България, където Стефка още е на върха.
