Кой е той
Емил Велев е юноша на „Левски“, а в периода 1981-1989 г. изиграва 150 мача за първия отбор. Следва кариера в Израел, за да се завърне като помощник-треньор през 2002 г. През сезон 2008/2009 е старши треньор и става последният треньор, извел отбора до титла. В момента е наставник на „Вихне“ (Сандански), развива и своята детско-юношеска школа в „Левски-Спартак“.
– Г-н Велев, след отпадането от „Хамрун“ в Лигата на конференциите „Левски“ записа повече от категоричен успех срещу „Хебър“. Връща ли се отборът в правилния път? И какви са амбициите за сезона според вас?
– Амбициите си остават – титла и купа, както е било винаги. Това го обяви и самият Станимир Стоилов. Вижда се, че се върши сериозна работа.
Да се върнем към мача с „Хамрун“ – всички хвърлят вината върху вратаря Николай Михайлов. Ами не е той виновен! Къде бяха защитниците, защо бе позволено топката да стигне пред вратата и да се разиграва там. Птичето ни кацна на рамото с изравнителен гол в последната минута, а допуснахме още едно попадение – как, защо стана така? Ако играехме предимно с български футболисти, това според мен нямаше да се случи. Говорим за този, онзи – футболисти със странни имена и странни прически, но това ли е правилното. Българите биха ги водили и емоциите, да не говорим, че имаме добри футболисти. Докато с чужденците знаем как стоят нещата – те са тук за пари, но когато ги стегне напрежението, виждаме какви грешки правят.
– Защо се случи това с малтийския отбор?
– Не вярвах, че може да отпаднем от такъв отбор. Нямам отговор на това, което се случи. В повече ми идва.
– Помните ли кога изрекохте станалата знакова фраза „Голям та*ак сме“?
– Еее… Много назад ме връщате. Май беше през 2008 г. когато победихме с 1:0 „Локомотив“ (Мездра), нали тогава беше. Казах го, защото така видях нашия отбор, не е било случайно изпуснато.
– Срещу „Хамрун“ се видя, че няма кой да вкара гол, защо така се получава?
– Не знам дали защото момчетата бяха пренавити, дали мислеха, че лесно ще бият… Но в първия мач победихме с малко късмет, и то с гол в последната секунда на продължението. Каквото и да се каже, би било малко.
– През пролетта „Левски“ изживя възход, после отстрани ПАОК – отбор много по-скъп и претенциозен с днешна дата. Отпадането от „Хамрун“ не беше ли един много студен душ?
– „Левски“ стигна на обратния полюс. Амбициите на Станимир Стоилов винаги са били да играе в евротурнирите, което е водещото при него. И това е нормално, той има визитка и иска да си я защити. Нашето първенство си го знаем – както всичко може да се случи, така можем да станем и шампиони. Такава е нашата сегашна действителност.
– За жалост, с отпадането от Лигата на конференциите „Левски“ изгуби много пари за днешния стандарт на клуба.
– Да, четох, че става въпрос за 3,5 милиона лева, които клубът изпусна. Не че тези средства биха били достатъчни за клуб като нашия, но в настоящата ситуация щяха да се сериозна помощ.
– Пак ли остава „сините“ да разчитат на феновете си?
– Феновете са за това – да подкрепят отбора си и да го поддържат, независимо какво се случва. Дори когато отпадне така нелепо от отбор без всякакви претенции в евротурнирите. Да не забравяме, че и спонсори се наеха да помагат, при това сериозно.
– Следите ли развитието на младите от школата на „Левски“ и виждате ли бъдещи звезди там?
– Да, има чудесни момчета. Тенденцията да се докарват чужденци е нормално нещо, но така се дава много по-малко шанс на собствените юноши. Собствените футболисти трябва да бъдат пускани, да не кажа и да играят цели мачове, но трябва да трупат игрови минути.
– „Левски“ вече има амбиции само у нас – първенство и купа, това отваря ли врати пред младежите?
– Не мислете, че като е вътрешна сцена, отговорността става по-малка. В никакъв случай. Те се борят за първото място във всеки турнир, трябват много победи през сезона. Имаме „Лудогорец“, който всяка година се бори за титлата и за влизане в групите на Шампионска лига. А ние не можем да се класираме в някаква смешна трета лига, тази на конференциите. Те и там дават много пари за нашите стандарти.
– Странно изглежда, че „Левски“ победи ПАОК преди това – отбор с далеч повече качества.
– Някои казват, че ако бяхме отпаднали от ПАОК, нямаше да е трагедия. Нямаше, но ги отстранихме. А след това идва напълно преодолим отбор. И да те бият насред „Герена“… Поставям се на мястото на Мъри. Спомням си как ме освободиха мен, макар да играхме цял сезон добре. Хубаво е, че той получава пълна подкрепа и така трябва да бъде, защото играта на отбора му става по-добра и по-добра.
Отваря се нова страница и продължаваш – това е.
– Какво става с вашата школа?
– Нормално се движат нещата, играят момчетата. Проблем е, че нямаме собствен терен. Защото стигат до една възраст и трябва да отидат другаде. Ние ги обучаваме, а после идва момент, в който трябва да ги пуснем. Децата ни ги искат и сега от други школи, но те са си лоялни към „Левски-Спартак“ и искат да си тренират при нас.
