Доскоро Сърбия се славеше като голяма сила предимно в баскетбола, волейбола, тениса и водната топка, както и с футболистите си, играещи по цял свят. Най-неочаквано обаче сръбските борци спечелиха четири световни титли в класическия стил на шампионата в Белград. И то при положение, че ги води българският треньор Стоян Добрев. Преди 10 години този специалист беше разкаран от борбата ни, и не след дълго си намери работа при комшиите. Днес състезателите му обръщат на тепиха противниците си като чували.
Логично идва въпросът – кой будала пропъди навремето Стоян Добрев от националния ни отбор, че да печели днес медали начело на Сърбия? Паметливи припомнят как през 2012 г. постът на старши-треньор при класиците се оваканти след олимпийските игри в Лондон, когато Братан Ценов се оттегли. Самият Ценов няколко пъти препоръча за свой наследник тогавашния си помощник – двукратният европейски шампион Добрев, с когото работиха 12 години. Последният тогава съобщи, че е готов да поеме националния ни отбор. За негов помощник се спрягаше двукратният олимпийски шампион Армен Назарян, печелил титлите на игрите през 1996 и 2000 г. под знамената на Армения и България.
Само че според източници от тези среди, спонсорът на борците Гриша Ганчев тогава решил друго. „Гришата натисна лобито си във федерацията да избере неговия човек Армен Назарян, който тогава дори нямаше някакъв по-сериозен треньорски опит. Сложиха го направо като старши, вместо поне да се опита първо като помощник. Стоян съвсем се отчая и отиде в Швейцария, преди да поеме сърбите”.
При Назарян, който иначе се явява последният ни наистина славен борец и шампион от най-елитна класа, класиците ни западнаха. Накрая миналата година го смени Братан Ценов, който сега води нашите на световното.
В това време Стоян Добрев се хвана със сърбите, които дотогава бяха слаба ракия в борбата. По собствените му думи той е мислел да се отказва от треньорството, но се съгласил след настоятелните обаждания от Белград. Откакто ги пое през 2014 г., сърбите спечелиха над 10 медала на световни първенства, от които 7 златни. Успехите почнаха през 2014 г, когато техният Давор Щефанек стана световен шампион, а две години по-късно дублира успеха с олимпийската титла от игрите в Рио.
Всъщност Давор беше голям разбойник. Никаква дисциплина, никакъв режим, можеше да загуби или да падне от всеки. Но беше и самороден талант, затова трябваше да овладяваме тази негова хазартност“, разправя Добрев в онези години.
С помощта на няколко натурализирани борци плюс етническите унгарци, сред които борбата е много популярна, българският треньор успя да качи Сърбия в елитната класа. Четирите титли в Белград бяха извоювани от Мате Немеш, Себастиан Над, Али Арсалан и Зураб Датунашвили. Нашите класици Кирил Милов и Едмонд Назарян се пребориха само за сребро.
„Очаквах добри резултати, но четири световни шампиона е като сън. Не знам дали и в най-силните години България е имало четири световни шампиона. Тръгнах с екипа си от кота „нула”, а сега отборът вече показва наш стил на борба. Това ме прави щастлив и горд. Аз съм българин, един ден ще се завърна, но към момента така се стекоха нещата, че съм треньор на Сърбия”, каза Добрев пред БНТ. Той има сръбско гражданство, и най-вероятно ще бъде обявен за най-добър треньор на годината в Белград.
