Псуваха ни химна, бихме ги да ни уважават
Геройска победа за българския национален отбор по футбол! Нашите удариха с 1:0 Северна Македония в мач от турнира Лигата на нациите пред около 20 000 озлобени макета на стадион „Тоше Проески” в Скопие, които през целия мач псуваха и клеха зверски българския отбор. Храбрата команда на селекционера Младен Кръстаич обаче не се даде нито на обезумялата тълпа по трибуните, нито на настървените македонски играчи на терена, и излезе победител в здравата битка с гола на капитана Кирил Десподов в 50-ата минута за кеф на цяла България.
Напук на призивите преди двубоя от треньора Благоя Милески и капитана Енис Барди да няма враждебност към българския тим, двайсетте хиляди северномакедонски лайна по трибуните изляха цялата си злоба срещу нас. Причините за гаменорията бяха най-вече напечените политически отношения между двете държави в последно време. На всички в България бе ясно, че в Скопие няма да ни посрещнат като добри съседи, но такова чудо никой не очакваше. Още повече, че само преди няколко месеца първият мач в Разград (1:1) мина миролюбиво, без никакви нападки от наша страна.
Сега промитите македонски мозъци започнаха враждебната си акция още преди първия съдийски сигнал. При изпълнението на българския химн „Мила Родино” целият стадион изригна с мощни дюдюкания. По трибуните можеха да се видят озлобени муцуни с изпъкнали жили да дерат гърло с обиди срещу нашите. Мернаха се дори деца с плакати, на които бе зачеркнат българския флаг. В хода на мача при всяко владеене на топката от българските футболисти се отприщваха свирепи освирквания. Отделно македонските уроди си имаха цял аранжимент от гнусни скандирания: „Бугари татари!”, „Бугари цигани!”, „Бугари фашисти!” и „Бугарски пички!”.
Вместо да налеят гипса обаче, нашите футболисти се хвърлиха смело в битката. И това при положение, че селекционерът Младен Кръстаич махна някои вехти войводи за сметка на цели шестима новобранци. Младоците Марин Петков и Илия Груев влязоха в боя от първата минута, а в хода на мача се включиха още Никола Илиев, Йоан Стоянов, Иван Йорданов и Георги Русев. Средната възраст на състава ни бе 24,9 години, но липсата на повече опит не се оказа фатална.
Искрите на терена хвърчаха от самото начало. Още в 14-ата минута австрийският рефер Юлиян Вайнбегргер изгони макето Тодор Тодоровски, който заби бутоните си в коляното на Марин Петков.
Полицаят от Виена Вайнбергер вдигна още десет жълти картона за двата отбора, включително и на двамата треньори Благоя Милевски и Младен Кръстаич, които също скъсаха много нерви край тъчлинията. До края на полувремето нямаше добра игра за окото, но в такъв свиреп мач това не вълнуваше засегнатите българските запалянковци.
След почивката нашите хванаха македонската защита по бели гащи с отлична контраатака. Ради Кирилов изведе Кирил Десподов сам срещу вратаря и капитанът вкара за 1:0. По ирония на съдбата първият е от Симитли, а голмайсторът от Кресна – все от нашия си македонски край.
Озверелите от гола домакини се хвърлиха в нападение да обръщат мача, но младата команда на Кръстаич не се огъна. Последваха два критични момента пред нашата врата, при които защитата ни и вратарят Даниел Наумов все пак опазиха резултата. Към края на мача отчаяните и останали без сили макета предизвикаха размирици и на терена, за да им е пълен позорът. Капитанът им Барди хвана за гушата Ради Кирилов и оттам футболистите се награбиха. В крайна сметка до сериозен сакатлък не се стигна, а нашите удържаха фронта и спечелиха с 1:0.
В хрониките на футбола ни този мач ще остане като „Битката за Скопие” със своите герои.
Загубата разпеняви медиите в Скопие, за които голямата гордост в този мач се оказа лумпенизираната публика на стадиона. „Футболистите не изпълниха желанието на хората – загубиха от най-омразната ни съседка”, написаха злостно комшиите по повод успеха на България.
