Митко Удоджи е един от футболистите, дошли от чужбина, които приемат България за своя родина, и е сред тези, които се превръщат в любимци на привържениците на всеки клуб, в който играят. Удоджи има опит от дербитата между ЦСКА и „Левски“ като играч на „червените“. Сега ще се изправи срещу „сините“ с фланелката на „Вихрен“ (Сандански) в мач за Купата на България на 19 ноември. За читателите на „България Днес“ той разкрива с какви чувства посреща предстоящия сблъсък.
– Митко, предстои мач за Купата на България между твоя „Вихрен“ и „Левски“, ти имаш опит от мачове срещу „сините“ и като участник във вечното дерби с екипа на ЦСКА. Какво е усещането да се изправиш срещу този съперник сега като играч на „Вихрен“?
– Във всеки мач, който играя, аз го правя заради публиката. С цялото си сърце искам да зарадвам привържениците на „Вихрен“ в срещата срещу „Левски“ за купата. Имаме много добри млади футболисти, които дават всичко от себе си в мачовете, и не се съмнявам, че така ще бъде и срещу „сините“. Готвим се много сериозно за този двубой. Знаем, че съперникът ни е силен, но и ние имаме своите шансове.
– Натрупа сериозен опит във футбола не само в България, какво знаеше за нашата страна, преди да пристигнеш тук за първи път през 2003 г.?
– Не знаех почти нищо за България, не говорех езика. Но бях твърдо решен да се адаптирам към живота тук и да успея. Казвах си, че няма да се предам и всеки ден ще се боря. Много хора ми помогнаха за това и съм им завинаги благодарен.
– Казваш, че благодетелят на „Вихрен“ Коко Динев ти е като баща, той ли най-много ти помогна?
– Да, Коко Динев ми е баща. Загубих моя роден татко много рано. Коко Динев винаги ми е казвал истината, помагал ми е с всичко. Бил е до мен в добро и лошо през годините. Това не се забравя!
– Откъде дойде българското ти име Митко, с което вече всички те наричат?
– Преди години в Сандански на стадиона идваше едно малко момче, дете на мой приятел. Чуваше как по време на тренировъчни мачове съотборници се обръщат към мен: Удоджи, пас, Удоджи – удар. Моето име му звучеше необичайно и той ме попита защо се казвам така. Аз му обясних, че идвам от страна, в която да се наричаш по този начин си е в реда на нещата. Тогава момчето ми зададе нов въпрос: „Кое българско име най-много ти харесва?“. Аз се замислих за кратко и му отговорих: „Митко“. „Тогава от днес вече си Митко“, каза детето. И така си остана до днес.
– Имаше успешен период в ЦСКА, кои бяха хората, които те подкрепяха най-силно на „Армията“?
– Много неща научих от треньора Стойчо Младенов. Разбрах, че във футбола, както и в живота непрекъснато трябва да учиш нови неща. Със Стойчо редовно поддържаме връзка и до днес. Любослав Пенев също вярваше в мен и ме подкрепяше.
– Създаде семейство в България, съпругата ти е българка и имате две деца. Разкажи ни повече за тях?
– Имаме две деца, момиче на име Виктория, на 12 години, и момче – Тайръс, той е на 10 години. Сега те са в Англия, там учат и се справят много добре. За мен училището е на първо място, най-важното е децата да имат образование. Виктория обича да плува, а Тайръс в свободното си време играе футбол. Не съм от тези бащи, които искат задължително децата им да станат спортисти, защото те самите са били такива.
– Да се върнем към футбола и „Вихрен“ (Сандански). Какви са според теб шансовете да видим отбора отново във Втора лига?
– Много искам да помогна на отбора отново да играе на по-високо ниво и да се изкачим във Втора лига. „Вихрен“ е играл в тази дивизия, надявам се отново да се върнем там. Всички в отбора сме задружни в усилията си да постигнем тази цел.
– Ако успееш да вкараш победен гол срещу „Левски“, на кого би го посветил?
– За мен не е толкова важно аз да вкарам гол, на първо място е отборът. Ако побеждаваме, значи всички сме си свършили добре рабатота и хората, които ни подкрепят от трибуните, ще бъдат доволни.
