Стойчо Младенов: Марадона имаше очи и на гърба

0

Докоснах се до неговата магия, да му отнемеш топката беше невъзможно

Днес се навършват точно 2 години от кончината на считания от мнозина за най-велик играч в историята на футбола Диего Армандо Марадона. Два пъти има шанса да се изправи срещу него на терена българската легенда Стойчо Младенов. През 1982 година Аржентина е действащ световен шампион, но българският нападател успява да вкара брилянтен гол още във втората минута в контрола, загубена с 1:2. 4 години по-късно нападателят отново се сблъсква с Дон Диего на световното първенство в Мексико. Ето с какви впечатления остава и до днес Младенов за Марадона.

– Г-н Младенов, между 1979 и 1982 България пътува три пъти до далечна Аржентина за мачове, в които участва и Марадона. По каква линия се организираха тези срещи?

– Имахме много силен международен отдел по това време. Тогава бяхме търсени редовно за спаринги не само от силни европейски страни, а и от цял свят. С аржентинската федерация бяхме в топли отношения.

– Марадона ли е най-великият футболист, срещу когото сте играли?

– Определено, да. Играл съм и с много други големи футболисти, но той е върхът на сладоледа. Докоснах се до неговата магия. Точно тогава Марадона и съотборниците му бяха станали олимпийски шампиони. Феновете в Аржентина още оттогава бяха влюбени в него. Въпреки че беше още млад, само на 21 години, вече се бе превърнал в звезда.

Какъв беше първият ви досег с него?

– Най-впечатляващото за мен се случи още преди началото на мача, по време на загрявката. Ние излязохме на терена преди аржентинците. Стадионът беше препълнен, феновете пееха за Аржентина. В един определен момент и съперниците се появиха на терена. Аз лично спрях да загрявам и започнах да гледам към тях, за да видя Марадона. Привържениците по трибуните също изведнъж спряха да пеят. Настана пълно мълчание. Установих, че Марадона липсва. Забави се с около минута-две и тогава се появи. Феновете изпаднаха в екстаз и започнаха да скандират „Марадона, Марадона“. Не спряха 90 минути. Той просто бе величие. Човек се чувства щастлив, когато се докосва до такава личност.

Стойчо Младенов се възхищава на Марадона и го нарича футболен Бог

Стойчо Младенов се възхищава на Марадона и го нарича футболен Бог

– Марадона става свидетел на ваш страхотен гол още в началото на онзи мач. Сигурно сте горд?

– Аржентинците притежаваха топката, дадоха си над 15-20 паса. Ние бяхме групирани в защита, прекъснахме тяхното разиграване, отнехме топката и проведохме бърза контраатака. С дълъг извеждащ пас към мен от дълбочина се озовах сам срещу вратаря на Аржентина Убалдо Фильол. Неговото излизане ме улесни още повече, прехвърлих го с едно докосване и отбелязах.

– Имахте ли конкретна поставена цел в тази среща?

– За нас беше важен опитът, който ще добием от това да играем срещу такива големи тимове. Искахме да се противопоставим на Аржентина. Същевременно треньорите ни даваха възможност на всички играчи да вземат участие.

– По-различно ли боравеше с топката Марадона от другите?

– Въпреки че аз играех като нападател, търсих момента, в който да вляза в единоборство с него. Подгонвах го, стигах до него, бях толкова сигурен, че ще му отнема топката, че ще я докосна и ще я отстраня от него чисто. Точно в този момент, когато посягаш, той с леко докосване променя посоката и те елиминира. Мои колеги също се опитаха да го надиграят, но безуспешно. Просто е магьосник. Усещаше момента, дистанцията между него и противника. Все едно имаше очи и отпред, и отзад на гърба. Невероятен футболист! Комплексен беше – може да вкара гол с крак, с глава, да ти подаде. Той беше непредсказуем, във всеки един момент трябва да очакваш всичко от него. Винаги е с един ход пред всеки друг на терена. Не можеш да му се противопоставиш. Единствено италианският защитник Клаудио Джентиле на световното през 1982 г. го опази, като му скъса фланелката. Само с грубост и агресия можеше да спреш Марадона. Да му отнемеш топката беше почти невъзможно.

Дон Диего е играл цели 4 пъти срещу България

– Разменихте ли си думи с него на терена?

– В определени моменти на терена има реплики със съперниците. Точно с него не сме си разменяли думи. Гледахме го като чудото на века. Всички искахме да си разменим фланелката с Марадона, но само един от нас стигна до него. Не мога да си спомня кой точно беше, но със сигурност Диего си я даде.

– Съдбата ви среща за втори път с Марадона по време на световното първенство в Мексико през 1986-а.

– На този мондиал аржентинците разполагаха с изключителен отбор, просто нямаха слаб пост. В отбора им имаше баланс, разбирателство и синхрон. Само с поглед се разбираха на терена. Имаха и заучени ситуации, които трудно се разгадаваха. Когато притежават топката, са изключително силни, защото трудно може да им я отнемеш. Разполагаха със скоростни футболисти при изграждането на атаките. За част от секундата Марадона успяваше да направи числено преимущество, като премине един-двама състезатели. Винаги оставаха негови свободни съотборници, които той захранваше с топки. Той нямаше спиране на това световно първенство.

– Когато не вкарваше с крак или с глава, дойде „Божията ръка“. Какво трябваше да се случи в тази ситуация?

– Това, което се случи. Признаха му гола, такава е била съдбата. Не можеш да го виниш, той използва една хитрост от своя страна и се възползва. Абсолютно съм сигурен, че съдиите не видяха отиграването му с ръка. Хитрините помагат в много случаи във футбола, това е част от играта. В днешно време, като има ВАР, виждаме, че пак се правят грешки.

– На световното в САЩ през 1994-та всички очаквахме да видим Диего срещу България, но той бе изхвърлен заради допинг. Дали наистина беше виновен?

– Само можем да гадаем. Информацията и дезинформацията по онзи случай е толкова напреднала. Неговото отсъствие на 100 процента ни помогна тогава да запишем първа победа над Аржентина в историята си.

– Съжалявате ли, че Марадона не успя да дойде в България за юбилея на Стоичков?

– Няма футболен фен, който да не съжалява, в това число и аз.

– Водят се дела около смъртта на Дон Диего. Той обаче сякаш искаше до последно да си живее по своя начин. Така ли е?

– От това, което достига до нас като информация, той не промени почти нищо от начина, по който живееше. Неговият начин на живот се промени от отиването му в Италия. Всеки е свободен сам да избира как да живее. Понякога е хубаво човек да бъде непреклонен, да има характер, да следва своя път, който понякога е правилен, а друг път – не. Беше заобиколен от различни общества, всеки можеше да му влияе, но той беше непреклонен. Аз бих го нарекъл футболен Бог. Няма кой да се доближи до него, не може да има сравнение дори с Лионел Меси.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече