Повече от три години лечение, три курса на химиотерапия, трансплантация на костен мозък, десетки безсънни нощи в болница, по 19 хапчета дневно… Уви, нищо от това не спаси живота на Синиша Михайлович. Големият сръбски футболист и треньор загуби мъчителната битка с левкемията. На 16 декември Михайлович издъхна на 53 г. в болница в Рим, заобиколен от съпругата си Ариана, петте си деца и други роднини.
Синиша Михайлович бе погребан в базиликата „Света Богородица” в Рим по настояването на неговото семейство, което отдавна живее в Италия. Огромна тълпа от запалянковци и футболни легенди изпратиха сърбина в последния му път. Селекционерът на италианския национален отбор Роберто Манчини и бившият сръбски национал Деян Станкович понесоха ковчега на поклонението. Заваляха жалейки от цял свят. Христо Стоичков също почете Синиша от Катар, а зрелищният финал на световното между Аржентина и Франция започна с минута мълчание в памет на сръбския футболист.
Освен със знаменитата си кариера, в която спечели Купата на европейските шампиони с „Цървена Звезда” и стана шампион на Италия с „Лацио” и „Интер”, коравият сърбин остава в историята като един от най-големите майстори на пряк свободен удар с поразяващата си левачка. Буйният му нрав и смелата игра в защита го нареждат до най-големите фигури в италианския футбол през 90-те.
„На 50 години ще се разболееш тежко, но ще пребориш болестта”. Това чува Синиша Михайлович от белградската врачка Клеопатра, докато на младини играе за „Цървена звезда”. Няколко месеца след 50-ата си годишнина, като треньор на „Болоня” той чува злокобната лекарска диагноза – левкемия. Първоначално сърбинът, упорит и куражлия по балкански, успява да я пребори с много тежко лечение. Без коса и с 30 кг по-малко Синиша дори се върна за кратко в „Болоня”, но през март тази година ракът го връхлетя отново – този път безмилостно, агресивно и нелечимо.
Така по-добрата част от страховитото предсказание на Клеопатра за жалост не се случва – Синиша не можа да пребори рака и си отиде без време.
Като повечето футболисти в Югославия, израснали по време на войните, Михайлович също страда от куршумите и снарядите. Има смесени корени. Баща му е сърбин, а майка му е хърватка, докато самият той приживе все твърдеше, че е югославянин. Родната му къща в село Борово Населье, където в двора като дете чупи почти всичко с топката, е срината по време на обсадата на Вуковар.
Трагичните събития там започват през пролетта на 1991 г., точно между двата полуфинала за КЕШ между „Цървена Звезда” и Байерн” (2:1, 2:2), предшествали европейския триумф. За реванша в Белград италианският журналист Бруно Лонги си спомня: „По едно време съдията свири фал за домакините. Нарушението стана далеч от вратата, на около 30 метра. Пригнала всички наоколо взеха да се радват и да се прегръщат. Помислих си – тези за луди за връзване”.
Минута по-късно Михайлович с мощна тупалка праща топката покрай стената и „Звезда” повежда с 1:0. „Байерн” успява да обърне мача, но в самия край след едно наглед нескопосано центриране на Михайлович Аугенталер праща топката в собствената си врата за 2:2.
Така сърбите отиват на финала срещу „Олимпик” (Марсилия), спечелен с дузпи, а една от тях вкарва Синиша. До края на кариерата забива над 60 подобни попадения като това срещу „Байерн”. По-късно с екипа на „Лацио” става един от малцината футболисти, вкарвали хеттрик от фалове в един мач.
С поразителните му удари дори се захващат група учени физици от Белградския университет, опитващи се да анализират траекторията на топката след негов шут. До този майсторлък Михайлович стига с много ритане на топката в двора и на улицата в Борово Населье. Като малък си представял въображаеми мишени и стрелял с все сила. Веднъж чупи с шут страничното стъкло на автомобил, чийто шофьор отивал да вземе детето си от близката детска градина. Друг път без да иска халосал майка си. Баща му Богдан, който го запалва по футбола, два пъти сменя вратата на гаража им, напълно разбита от шутовете на малкия.
След време от страховитата левачка на Синиша Михайлович страдат не само вратарите. В „Интер” чупи китката на съотборника си Алваро Рекоба на тренировка. На световното 1998 г. от тупалката на Михайлович си пати и Юрген Клинсман, който пада като талпа от стената футболисти след удара на сърбина.
Голмайсторът на германците едва диша, на терена влиза лекарския екип, а прегледите след мача показват, че е с натъртени ребра. Според бившия вратар Ивица Краль, на тренировки в националния никой не иска да се реди на стената, когато Михайлович залагал топката за свободен удар. И въпреки, че има поразяващ удар, Михайлович играе предимно като халф и защитник.
Седмица след героичното отстраняване на „Байерн” се играе финал за купата на Югославия между „Звезда” и „Хайдук” Сплит (0:1), на който пламва една от знаковите футболни вражди в Югославия, продължила години наред след разпадането ѝ.
Мачът е напечен, с много груба игра. В един момент Михайлович влиза зверски в краката на съперник, а оттам двата отбора се хващат за гушите. В разгара на мелето по терена изританият Игор Щимац изсъсква в лицето на Синиша: „Дано изколят цялото ти семейство в Борово!” И двамата са изгонени с червени картони. За тази срамна случка Михайлович по-късно споделя, че в онзи момент е бил готов да разкъса хърватина само със зъби. Омразата помежду им бушуваше две десетилетия, преди да се прегърнат като треньори на световната квалификация между Сърбия и Хърватия от 2013 г. на „Максимир”.
