Световните титли са все по-рядко явление в българския спорт. На пръсти се броят през последните години, така беше и през 2022-ра. Сред отбраната група, която го постигна, е и женският ансамбъл по естетическа гимнастика – спорт, в който страната ни направи исторически пробив със златото на световното в австрийския град Грац.
Постигна го сплотен колектив – момичета, които се отличават от своите връстнички като манталитет, отношение и като добродетели. На тях спортът им отнема свободното време и забавленията, а им дава дисциплина и изгражда манталитет. Те са около границата на пълнолетието – някои са я прекрачили, на други предстои – Карина Нейкова, Сияна Табакова, Сибила Кърпачева, Виктория Берова, Яна Стайкова, Христиана Ковачева, Дария Капсъзова, Мария Мехлемова и Рада Куатли. Треньор е Кристина Ташева, бивш състезател по художествена гимнастика.
Австрийският град Грац, в който беше спечелена титлата, е исторически свързан с нашата естетическа гимнастика, „защото първото състезание на България се е провело там, припомня Ташева. – Там президентът на нашата федерация Мариета Дукова е видяла за пръв път състезание и е попитала какъв е този спорт. Оттам тръгва нашият път. А нашата титла е плод на петгодишен труд.“
Как се изгражда колективът? „Трудно е да се напаснат толкова много характери и да се превърнат в едно цяло. По едно време бяха 18 момичета, на различни възрасти и различни характери“, допълва тя.
Според треньора, най-сложният елемент при изпълненията е постигането на синхрон: „Много е трудно да накараш 8 момичета да се движат като една. Рисковите моменти са много. Казвала съм си, че като няма уреди, няма от какво да се притесняваш, но разбирам, че една стъпка в погрешна посока може да е фатална.“
Колко трае един поколенчески цикъл? Догодина предстои ново световно първенство, а шампионките все още са на линия. „Тук по-дълго време успяват да се съхранят. А и за да покажеш най-доброто от себе си, трябва да узрееш като жена. Те вече доста време са заедно и доколкото искат и могат, ние ще ги подкрепим да се съхранят като отбор. Това е по-лесно и за мен. Техните конкурентки от Финландия са на доста по-сериозна възраст и това е плюс. Често се получават травми и е важно да имат условия за възстановяване. Трудно задържаме отбори, защото не сме толкова популярни като спорт. Това са момичета, които не са получавали почти нищо, за да тренират. Професионалистки като в работата и аматьори като заплащане“, допълва Кристина Ташева.
Силен фактор ли е съдийството? „Разбира се, че е силен! Нашият спорт е толкова субективен, колкото и художествената гимнастика. Сядат около 15 съдийки, всяка с нейния вкус.“
По въпроса с лакомствата и лишенията „не се стремим към изтезания, но когато излизаш с трико по теб, е нормално да имаш спортен вид“, уверява Ташева.
ДУМАТА ИМАТ МОМИЧЕТАТА
КАРИНА НЕЙКОВА: Честно казано, усещам разлика между нас и нашите връстнички, които не спортуват. Ние сме с различни принципи и виждания като дисциплина, като физическа култура – това ни изгражда като личности. Извън тренировките и състезанията не танцувам толкова често, защото в тях изразходваме много енергия и ми е нужна почивка. В бъдеще искам да продължа за тренирам, не мога да си представя, че ще се откъсна от тази реалност.
СИЯНА ТАБАКОВА: Нямаме капитан и лидер, нашият лидер е треньорът. Иначе много си помагаме помежду си. След 5 години си се представям добре завършила образованието си и да продължа да тренирам.
ВИКТОРИЯ БЕРОВА: Мисля, че популярността ми след световната титла се увеличи, имаме профил и чрез него се опитваме да развивавем спорта. Трудно ми е да кажа как си се представям след 5 години, но се надявам бъдещето да ми предложи нещо хубаво и да продължа спортната си кариера.
СИБИЛА КЪРПАЧЕВА: Като отбор се популяризирахме доста в социалните мрежи след световното. Индивидуално – не толкова. След 5 години мисля, че ще съм треньор в залата, защото това ще е втората ми специалност в Националната спортна академия.
ХРИСТИЯНА КОВАЧЕВА: Като отбор популярността помага доста за нашето развитие – хубаво е хората да ни знаят. В лично отношение не мисля, че имаме нужда от известност, защото сме отбор. След време със сигурност ще работя в сферата на спорта.
ДАРИЯ КАПСЪЗОВА: Повечето от нас тренират и художествена гимнастика. Опитваме се да ги съчетаваме в един ден – сутрин повечето от нас идват за индивидуална подготовка по художествена, а вечер се събираме като отбор. След 5 години смятам, че все още ще съм в залата и ще правя това, което обичам.
РАДА КУАТЛИ: За последен път почивахме цял уикенд преди лятото. След световното първенство имахме един ден почивка и се разхождахме във Виена. Аз също не мога да си представя живота си без спорт.
ЯНА СТАЙКОВА: Предстои ми абитуриентски бал след година и половина, но все още нямам кавалер. Моите планове са да завдърша образованието си, да продължа да тренирам и ще видим какво ще ми предложи животът.
