Кой е той
Марк-Емилио Папазов е само на 19 години и е считан за една от големите надежди на българския футбол. Нападателят блесна с два гола за „Хебър“ (Пазарджик), където игра през пролетта, и така помогна за оцеляването на тима на Любо Пенев в Първа лига. Младежкият футболен национал прекарва години в школата на „Левски“, но сега е собственост на ЦСКА. Ето какво споделя той в интервю за „България Днес“.
– Марк-Емилио, чувстваш ли се като герой на Пазарджик, след като спаси тима в елита с двата си гола в последния кръг?
– Чак герой не, но се чувствам невероятно. Всички в „Хебър“ сме герои. Все пак заедно сме стигнали до победата, не само аз с двата си гола. Ако не си бяхме взели точки и в предишните срещи, нямаше да се стигне до този успех в края срещу „Берое“.
– Ще запомниш ли тези две попадения?
– Разбира се. Остават завинаги. Това даже бяха първите голове за мен в Първа лига в кариерата ми. Преди това извърших нарушение за дузпа, от която ни изравниха, но накрая всичко се разви като в приказка.
– Когато даваше телевизионно интервю след мача, съотборниците ти те заляха с шампанско, какво почувства?
Четенето не е голяма работа, но Георги Господинов e!
– Не го очаквах изобщо. Всички се изсипаха върху мен. Много емоционален момент!
– На какво се дължат добрите резултати на „Хебър“ в последния етап от сезона и оцеляването ви?
– За това помогна много и треньорът ни Любослав Пенев. Откакто той дойде, отборът вървеше само нагоре. Още от първия мач с него се вдигнахме. Нямахме нито една грешна стъпка. Започнахме да вкарваме и голове, което до този момент ни липсваше. Накрая напълно заслужено останахме в Първа лига.
– Ще продължите ли работата си заедно в Пазарджик?
– За него не съм сигурен дали ще остане. Аз лично започвам подготовка с ЦСКА. Ако успея да се представя добре и остана при „червените“, би било супер. Ако преценят отново да ме пратят под наем, ще настоявам отново да бъда в „Хебър“. В началото на престоя ми беше трудно, не играех много, но ето, че съдбата ми се усмихна. Изчаках своя момент и „Хебър“ ще остане завинаги в сърцето ми.
– Ти изкара няколко години в школата на „Левски“. Обиден ли си, че остана недооценен там?
– Чак обида няма, по-скоро така се случиха нещата, имах причина. Не искам да обвинявам никой от клуба. Животът си знае работата. В края на сезона имахме финал за републиканското първенство срещу ЦСКА. Влязох като резерва и вкарах гол. После пак усетих, че няма да се разчита на мен. Имах няколко предложения от „червените“ и не съжалявам, че преминах при тях.
– Имаш период в Италия. Защо не остана за по-дълго там?
– Бях за 6 месеца в школата на „Пескара“. Футболът ми хареса, но обстановката не толкова. Те не бяха готови да ми осигурят място за живеене. Първоначално осигуриха работа на майка ми, но след това я освободиха и останахме едва ли не на улицата и без пари. Затова трябваше да се върнем в България.
– На кой отбор симпатизираш – на „Левски“ или на ЦСКА?
– В момента симпатизирам на ЦСКА. Като малък винаги съм бил левскар, това е много странна история. Просто откакто съм в ЦСКА, едно лошо нещо не съм видял в клуба. Заобичах този отбор още от първите дни, когато отидох там.
– Стискаше ли палци за ЦСКА в битката им за шампионската титла с „Лудогорец“?
– Разбира се, много исках да вземат титлата най-накрая. Но „Лудогорец“ просто са много добър отбор в последните години. Малко позагубиха ритъма си този сезон, но ето, че пак завършиха първи. Надявам се догодина това да се промени и аз да помогна на ЦСКА за титла.
– Какви са целите пред младежкия национален отбор на България, част от който си и ти?
– Тази седмица имаме контролни мачове с Черна гора и Албания. След това ще проведем още един лагер и през септември започват европейските квалификации. Ние сме в тежка група с Германия, Полша, Израел, Косово и Естония. Колкото и да е трудно, ще се борим и целта е да се класираме.
– Амбициите ти стигат ли до мъжкия национален тим?
– Разбира се, нямам търпение това да се случи. Не спирам да мисля за това и с всеки един мач се опитвам да се приближа до повиквателна при мъжете. Само от мен си зависи дали ще продължа да се развивам и да вкарвам голове.
– Кой е твоят любим европейски отбор и твоят футболен идол?
– Симпатизирам на два европейски отбора – „Манчестър Юнайтед“ и „Реал“ (Мадрид), а идолът ми е Кристиано Роналдо. Вече станаха на годинки и той, и Меси и напуснаха европейския футбол, което е тъжно.
– Увеличиха ли се фенките ти след успешните изяви на терена?
– Колкото и фенки да има, това мен не ме интересува. Имам приятелка, която се казва Ния. За нея каквото и да кажа, ще бъде малко. Откакто сме заедно, винаги ме е подкрепяла, гледа футбол, идва на почти всичките ми мачове. Надявам се да продължим да бъдем заедно цял живот.
