ММА боецът Руси Минев-Рамбо има житейска история като за филм. Мечтите на едно хлапе се сблъскват със суровата реалност. Въпреки трудностите той не спира да преследва своите цели. Рамбо ще се завърне в клетката на 2 септември в хърватския град Пула срещу Давид Травничек. Пред youtube канала „Спортната джунгла“ и „България Днес“ Минев разкри очакванията си.
– Руси, завръщате се в клетката в античен амфитеатър в Пула. Разкажете повече за следващия ви мач.
– Самото събитие е брутално. Миналата година го гледах. Организацията много се старае за популяризирането му. Събират се много хора в Арена Пула. Емоцията ще е огромна. Настройките ще са брутални.
– Какво знаете за съперника ви?
– Мениджърът ми работи добре и гледа да намира правилните противници. Да са горе-долу с моята статистика. Доколкото знам, следващият ми съперник има няколко победи и при аматьорите. При професионалистите е с два успеха. Нямам притеснения. Играя спаринги и тренирам с много по-добри бойци. Не ме притеснява нито статистиката му, нито той. Не го подценявам, но мисля, че съм много по-добър.
– Какво ви прави впечатление в неговата игра и в какво вие сте по-силен?
32 години независима Украйна – шествие в София
– Той е страйкър. Играе повече в стойка. Има тежка дясна ръка. Сменя гардовете, опитва се да играе разнообразно. Има муай-тай мачове. Аз съм по-добър страйкър и борец. Земята ми е много по-добра. Със сигурност ще направим хубав мач. Мисля, че ще го приключа.
– Заминавате на специален лагер преди това. Какво ще представлява той?
– Ще си довърша подготовката в „Америкън топ тийм“ в Загреб. Бях на откриването на залата преди малко повече от година. Поканиха ме да тренирам там. Мениджърът ми е собственик на залата. Каза ми, когато имам възможност, да отида да тренирам с тях. Така си подредих нещата сега, че да довърша подготовката за мача там. Казаха ми направо, ако искам, да остана до мача. След това директно ще заминем за Пула. Има спаринг партньори и треньори, с които бих се радвал да работя.
– Имате ли план с вашия мениджър за развитието ви? Кога се виждате в мач за титла?
– Нямам проблем да се бия за титлата. Имахме идея да направя още един мач и да свалям на долната категория 66 кг. След този двубой искам да направя поне още два до края на годината. Как ще подредим нещата, ще имаме повече време да коментираме. Да направим правилен план. Ще структурираме по-добре нещата. За мен беше важно да играя лятото, но мачът ми пропадна. Изместиха събитието за Арена Пула. Радвам се, защото там атмосферата е брутална.
– В края на миналата година бяхте на лагер при Джон Кавана. Какви са впечатленията ви?
– Три седмици бях там. Няма как! Ако искам да се развивам и покачвам нивото, трябва да се подготвям с бойци на високо ниво. Да видя къде се намирам, върху какво трябва да работя. Как съм спрямо бойците, които се бият в Белатор. Мисля, че съм добре. Не съм лош (смее се). Имаше един много корав румънец. Той беше наистина за притеснение. Просто иска да те хване и да хвърли заден суплес без значение от условията. С другите момчета направихме хубави борби. Получаваха се добри тренировки. Наблягат на ММА земята с удари. Да преминават от позиция в позиция. Единия ден два или три пъти ме хващаха на анаконда и ме душат. Бях супер потресен. Отидох при Джон и му казах: „Треньор, какво се случва? Тук три пъти ме душат. Той обясни, че е много по-лесно да изляза от тази хватка. Показа ми как. Бях потресен, че наистина е много лесно! Но да има кой да ти го каже.
– Мислите ли да се върнете там?
– Искам да пробвам няколко зали. Бях в Ирландия, сега ще съм в Хърватия. Мисля да отида в Швеция, Тайланд. Имам няколко дестинации, в които искам да отида. Да видя кой как тренира. Къде е добре за мен и се чувствам ОК. Работим и за Щатите. Надявам се до година и малко да замина за Америка.
– Наско Джамбазов и Багата ви съдействат с документите. Към Лас Вегас ли сте се насочили, или към Източното крайбрежие?
– За мен няма значение къде ще е. Имам ли възможност да отида да тренирам там или да се бия, съм там.
– А мислите ли да останете там за постоянно?
– Със сигурност ще остана за дълго време. Няма да отида за един мач и да се върна. Много е важно да тренирам с добри бойци. Да има някой, който да ме бие, бори и заключва, за да се развивам. Трябва да има много бойци и спаринг партньори. Също и ММА треньори, с които да работя. В България са малко кът.
– Вие идвате от борбата. Кога започнахте с нея?
– Започнах да се боря във втори клас. Моите съученици ходеха и разказваха. Вторият ми братовчед беше борец. Беше дошъл една вечер и се сборихме на тревата. Беше ми много странно, защото бяхме на едни размери, но той си ме сгъна. Бях разочарован. Започнах да ходя със съучениците си да се борим. Първият ми треньор беше Кънчо Ставрев. Той е много голям човек с огромно сърце. В шести клас влязох в Спортното в Стара Загора. Прекарал съм повече време с треньорите си в залата, отколкото с родителите си.
– На първите ви две състезания губите на финала от едно и също момче. Беше ли ви яд?
– Много се бях напрегнал тогава. Тренирам и искам да стана шампион. Първия път губя от едно момче от Димитровград. Втория път пак от него. Третия вече станах шампион. Почувствах се много добре от самата победа.
– Защо не продължихте с борбата?
– Бях национален състезател за момчета и юноши. Имах амбиции да ходя да се боря в Германия. Да се развивам в този спорт. Имаше обаче неща, които ми липсваха. Винаги съм бил много трудолюбив. Не бях толкова талантлив борец, колкото трудолюбив. Опитвах се да тренирам все повече и повече, за да имам успехи. Да вляза в националния отбор. Когато започнаха да ми се сбъдват желанията, се появиха други неща, които исках. Започнах да се боксирам. Дори се готвех за състезание. Но се засякоха тези по бокс и ММА. Пуснах се на това по ММА. Станах първи. Оттам влязох в националния отбор. Участвах на европейското. Така започна ММА кариерата ми.
– Вие от малък свиквате да се оправяте сам заради много неприятно събитие. Какво се случи?
– Баща ми почина, когато бяхме малки с брат ми. Бях седми клас. Трябваше да помагаме с каквото можем на майка ми. Започнахме да работим. Брат ми беше в един стругарски цех. Аз съм работил в складове за дърва. Правили сме покриви. Всякаква работа. Нещата, които се случват в живота, те изграждат като човек и характер. Всеки ден след работа отивах на тренировки. Имах колело и с него. Правя тренировката и след това се прибирам да почивам. Един колега ми каза: „Добре де, защо ходиш да тренираш? След 10 години пак ще си тук, на покрива, и ще работиш при нас.“ Аз му заявих: „Не, човек, в голяма грешка си! До две години няма да съм тук, не до 10!“. Имам цели и амбиции. Няма как цял живот да работя и да не правя това, което искам. Надявам се някой ден да стана най-добрият боец в България и един от най-добрите в света. Да се бия в големи организации. Да постигам целите си. Това е нещото, което искам, и това е, което ще стане.
– Мислил ли сте след 5 години къде би трябвало да бъдете?
– Целта е до 29-30 години вече да съм влязъл в голяма организация като UFC, One Championship. Да имам договор и да се бия там. Това са нещата, които смятам, че заслужавам. Вече седма година се занимавам с ММА. Още седем и трябва да си постигна целите.