Горещи футболни страсти завладяха тези дни най-успешната ни миска Жени Калкаджиева. Шестата по красота в света хукна да гледа мач на популярния английски отбор „Арсенал”, барабар със закоравелите му запалянковци у нас, видя „Уикенд”. За техен всеобщ кеф „топчиите” от Лондон разбиха „Шефийд Юнайтед” с 5:0.
Гонещата петдесетака знойна мадама дори облече екип на лондонския тим. Фланелката бе армаган от нашенските фенове на „Арсенал”, които имат свое място за гледане на всеки мач на любимия отбор. Там се озова и самата Калканджиева, след като преди това просто излязла да пие кафе с двама приятели. Те я канят да гледат въпросния мач, но първоначално се отбиват в известен спортен бар в столичния квартал „Лозенец”.
„Хайде бе, няма ли настроение тук?!”, извикала Калканджиева, която има слава на голяма купонджийка.
Запалянковците отвърнали, че е пет следобед и е малко рано за еуфория. По всичко личи, че на Калканджиева ѝ е доскучало там и още на почивката заедно с приятелите си се преместили в бара, където се събира фенклуба на „Арсенал”.
Там Жени направила фурор, изпила няколко бири, драла гърло и подскачала на всеки гол заедно с цялата тумба фенове на „топчиите”. Някои от тях дори намазали и снимка със известната миска.
По същото време пък нейният съпруг Стефан Манов, по прякор Тачо, и синът им Георги гледали заедно у дома голямото дерби между „Барселона” и „Реал” (Мадрид). Жени доверила на компанията, че двамата ѝ най-близки мъже били от двете страни на барикадата и често вдигали гюрултия заради футболни спорове. Тачо бил запален фен на „Реал”, докато вече порасналият тийнейджър Жорко стискал палци за „Барса”. В напечените дербита Калканджиева винаги се надявала „Реал” да побеждава. В противен случай пословичният нервак Тачо почервенявал от яд вкъщи.
Освен за „Славия”, Жени обещала вече да стиска палци и за „Арсенал”. Знае се, че футболът ѝ е на сърце от дете. Миската е потомствена славистка. Нейният дядо е Никола Калканджиев – един от първите славни футболисти на „Славия”, играл като защитник 12 години между 1922-1934 г. С бялата фланелка става шампион на България и вдига царската купа. След края на кариерата си завършва треньорска школа в Италия и застава начело на националния отбор. Калканджиева разправя, че винаги се е гордяла с дядо си, макар да няма реални спомени от него, тъй като той умира през 1976 г., само година след раждането ѝ.
