In Memoriam: Гръмотевицата Рива стреля със 120 км.

0

Джиджи къса мрежата с мощната си левачка

Легендарният нападател на Италия Луиджи Рива, наричан Гръмотевицата, заради топовния си удар с левия крак, си отиде 79 години. Джиджи отлетя към небесния отбор на звездите на 22 януари и футболът на Апенините е потопен в траур. Рива остава завинаги в историята със своята пословична лоялност към родния си клуб „Каляри“. Нападателят така и не се поддава на изкушението да печели много повече пари в някой от местните грандове. Дори богаташите в „Ювентус“ не успяват да склонят Рива да премине в техния клуб. Луиджи е с основна заслуга за титлата на „Каляри“, спечелена през 1970 г. По това време получава и прякора си Гръмотевицата. Негов кръстник е журналистът Джани Брера. Репортерът наблюдава как Джиджи унищожава „Интер“ на „Джузепе Меаца“ и му слага прозвището, с което остава в историята. За мощния му удар се разказват невероятни истории.

На тренировка на националния отбор на Италия Рива минава двама и излиза сам срещу вратаря. Вкарва гол, но топката къса мрежата и нокаутира един от малчуганите зад вратата. Момчето се оказва със счупен нос. Според експерти топката е летяла с около 120 км/ч. Тарчизио Бурнич – непоклатим защитник с над 450 мача за „Интер“ и 66 двубоя за националния отбор на Италия се оказа безпомощен да спре Рива. Бурнич дори има затруднения да опише с думи присъствието на Гръмотевицата на терена.

Луиджи остава верен на „Каляри“ през цялата си кариера и бележи над 200 гола за клуба. Джиджи Рива пристига в „Каляри“ от „Леняно“ през 1963 г., когато е още тийнейджър. Животът му преди професионалния футбол е изключително труден, детството му – кошмарно. Джиджи произхожда от бедно семейство, което живее в малкото градче Леджуно в региона Ломбардия.

На 11 години преживява ужасна трагедия. Неговият баща Уго, който се завръща без драскотина от три войни, умира в нелеп инцидент във фабриката, в която работи. Метална част от машина разкъсва стомаха му.

Смъртта на Уго принуждава съпругата му Едрис да започне работа в текстилна фабрика. Тя печели допълнително като чистачка. Междувременно малкият Луиджи е пратен да учи в религиозно училище. Той губи майка си на 16. Едрис не успява да се пребори с рака и до пълнолетие за Джиджи Рива се грижи по-голямата му сестра Фауста.

Забраняват българския език в училищата. Сериозно!

През 2010 година Луиджи даде емоционално интервю пред Rai и си спомни за болката, която е изпитал при загубата на родителите си. Той призна, че би пожертвал част от футболния си успех за по-добро детство. Легендата на „Каляри“ неведнъж е признавал, че най-голямото му съжаление е, че родителите му не са успели да видят успехите му във футбола. В Сардиния той намери второто си семейство. Още през първия си сезон в клуба вкарва 8 гола и „Каляри“ влиза в Серия „А“ за пръв път от 44 години.

През следващия сезон прибавя нови 9 попадения, които му отреждат специален статут не само сред феновете на „Каляри“, но и сред всички в Сардиния. По онова време регионът не е това, което е днес. Сардинци са забравени от централната власт. От италианците те биват третирани като чужденци и към тях се отнасят с недоверие.

„Рибарите често ме канеха на вечеря. Отнасяха се към мен сякаш съм един от тях. Осъзнах, че не само един град, ами цял регион ме подкрепя. Те ми бяха като второ семейство. Хората си закачаха моя снимка в домовете“, разказва Рива.

Привързаността му към Сардиния остава и след края на професионалната му кариера. През 2019-а е обявен за почетен президент на „Каляри“. Нито за момент не се отдалечава от града, който е запълнил празнотата от тежкото му детство.

До днес Рива остава най-добрият голмайстор на националния отбор Италия за всички времена с 35 гола в 42 мача с „адзурите“.

Поклонението пред Джиджи беше вчера на стадиона на „Каляри“, а опелото в най-голямата местна катедрала. Останалото е мълчание..

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече