Марио – трето поколение медалист в семейството на Румяна и Свилен Нейкови

0

Пред няколко дни Владимир Ботев и Марио Нейков спечелиха  сребърни медали в дисциплината  двойка скул на европейското първенство по гребане за юноши до 19 години в Крушвица (Полша).

Във финала синът на олимпийската шампионка в скифа от Игрите в Пекин през 200-а  Румяна Нейкова и неговият партньор бяха  победени единствено от гърците Константинос Янулис и Николаос Холопулос.

На гребната база на „Академика“ на езерото Панчарево Кръстина Иванова се срещна с Марио Нейков, който върви успешно по стъпките на своята майка и на по-големия си брат Емил.

„Това ми беше първото по-сериозно състезание. Имах съвсем различна нагласа. Нашата цел беше да влезем в шестицата. С развитието на състезанието, още в първата гонка разбрахме, че сме сред фаворитите за първите три места. Отговорността да съм син на Румяна и на Свилен Нейкови е доста тежка. Всеки, с когото се срещам, знае кои са родителите ми и ми пожелават едва ли не да надмина техните успехи. Това е трудна задача. Олимпийският връх – състезанието там е най-тежкото и най-сериозното. Мечтата ми е да отида на Олимпиада, а после може и да помисля за нещо повече. Сребърния медал искам да го посветя на моя брат. Той е моята най-голяма опора в живота. Той ме мотивира да тренирам и е много важен за мен. Много съм благодарен за подкрепата и на родителите ми. Не можех да си сваля усмивката, след като финиширах. Затворих си очите и си казах: Мале, аз съм в медалите.  За тях това беше истинска радост. Когато финиширах, се обърнах към тях и само като видях усмивката на лицата им, разбрах, че всички лишения са си заслужавали“, сподели Марио Нейков.  

„Излизайки на пристана след финала, Марио ми каза: Хайде, имаш още един медалист. Това ме жегна и ми стана много хубаво. Това са сериозни заявки, сериозни постижения, отбелязани от моите деца, въпреки, че е трудна сянката, която е направила майка им. Те са силни характери и ще се преборят и ще направят своето. Всяко едно дете си има родители, но за да стане по-ясно на обществото, винаги казват кои са тези деца. Смятаг, че те си носят свой ореол и рано или късно сами ще изгреят. Мисля, че и двамата (б.а Емил и Марио) са достатъчно трудолюбиви. Марио показа един невероятен характер и хъс за състезание по време на това Европейско първенство. Показа изключителна мотивация и желание за борба.  Този характер го имаш вътре с себе си, защото няма как да го научиш от треньора или от другаде, той е вътре в сърцето ти. Това, че аз съм треньор на децата си, нищо не означава. За да се класираш на голямо състезание, връзки няма. Няма значение, чии синове са. Там няма – обади се на приятел, там трябва да имаш спортен резултат. Аз се вълнувам винаги, когато моите състезатели застават на старт, защото искам чрез тях да направя изява в спорта, който ми е на сърце и който ме е направил известна. Искам състезателите да се класират, но когато вече и децата ти застанат на старт, напрежението става още по-голямо и е още по-вълнуващо. Много е труден моментът, докато ги пуснеш да загряват, да влязат в лодките и преди самия старт – 10 минути. Не мога да опиша за какво става въпрос от моя страна.“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече